Някъде, така, тогава.
Тишина…
Нима душата ще мълчи?!
Ръми…
Усетих полъх, стъпки бяха…
Нима си ти?!
Странно, пак ръми…
Не бяха стъпки, капки бяха.
Душата пак мълчи.
Усмихни се!
Все някога, някъде, тогава,
усмивката от вятъра ще полети,
небето ще я отразява…
Вярвай!
Сияйна ще е ТЯ, душата!
Някъде, така, тогава!